Отдавна преминах през гъстата гора,
оказа се, че там изоставил съм страха.
На пътя ми лежеше буйната река -
влязох в нея и измих се от греха.
И сега на път съм, отивам у дома -
най-хубавото място на света!
Дълго аз се скитах ден след ден.
Късметът често бягаше от мен.
Но винаги знаех защо, какво, кога
и продължавах напред да вървя.
И сега на път съм, отивам у дома -
най-хубавото място на света!
Когато нощем бях обгърнат в тъмнина
следвах неотлъчно моята звезда.
Пътят ме отведе до висока планина,
успях да се преборя и да стигна до върха.
И сега на път съм, отивам у дома -
най-хубавото място на света!
Пак на път съм - сърцето ми тупти,
пак на път съм - ухилен до уши.
Пак на път съм - чувствам се добре,
пак на път съм и нищо не може да ме спре!
И сега на път съм, отивам у дома -
най-хубавото място на света!
Госпел, за хор. Германия, юли 2000.
< Boum-boum | Perso | Часовникът удари точно три >